3 мая 2019 г., 11:00

Невъзможното завръщане...

370 1 0

Невъзможното завръщане...

 

                       Я кажи ми облаче ле бяло

                      от де идеш, де си ми летяло

                      *************************

                      наближава в село да се върна,

                     да се върна, майка да прегърна....

                                                        Популярна песен

 

... но как ли да се върна вече в село?...

 

И кой ли там сега да ме посрещне?...

С носталгията в мен се е уплело

и чувство за решение погрешно...

 

Направен избор във обратно време,

в подреждане различно на звездите,

когато бяха всичките проблеми –

тъй бързо разрешими във мечтите....

 

И в други дни на вихрени възторзи

разискрени във чаши с „руйно” вино,

и с печеливши всичките залози

на Оня свят във старото казино...

 

И други виха ветрове тогава,

влечеше ме примамно хоризонта –

звездите от небесната жарава:

разгаряха се... И така ги помня...

 

... Но скоро проумях, че там където

изглеждаше, че сливат се Земята

със хоризонта бягащ на Небето –

е просто вход:  отвеждащ в Необята...

 

И колкото да е невероятно,

но винаги, когато съм се връщал

по-дълъг бил е пътят ми обратно,

макар да беше той един и същи...

 

... Умората ли вече натежава,

инерцията ли сама ме спира,

илѝ Планетата се разширява –

догонвайки по стъпките Всемира,*

 

но в абстинентни светове се лутах,

в объркани посоки гравитирах –

сам спомени в душата си натрупах,

които просто искам да изтрия...

 

...Днес искам да се върна при Ония –

във Времето опазени абсурдно –

и в тях сега отново да открия

пак Старият живот... Макар и трудно!...

 

Надявам се дори да е възможно

Безкрайността обратно да поеме

и да се върне онова тревожно:

подвластно на емоциите Време...

 

... но спомените, даже и прекрасни

са само в уморената ми мисъл

и в стиховете искрени и страстни,

които от носталгия съм писъл...

 

Към тях пристъпвам някога несмело,

обратна гравитация ме тегли,

но как ли да се върна вече в село,

щом Вечността и майка ми зажегли!...

 

07.02.2019.; Коста Качев                                     

*през 2011 год. Нобелова награда беше присъдена

за доказване, че Вселената се разширява ускорено.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...