19 feb 2007, 10:18

Незабравима

  Poesía
1.2K 0 12
         
                  Незабравима

  С думи нежни, като летни пеперуди,
  ти запълваш ни сърцата, сякаш с изумруди.
  В миг прогонваш  мъката, тъгата,
  елексир божествен изливаш ни в душата.
  Макар че си така потайна и незрима,
  следа остави в нас  -  Незабравима.
  По нея ще те следвам всеки слънчев ден,
  самодивите ще питам, от обич заслепен.
  Ще те търся сред звездите - нали си светлина.
  Ще те търся сред жените - нали си любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...