19 февр. 2007 г., 10:18

Незабравима

1.2K 0 12
         
                  Незабравима

  С думи нежни, като летни пеперуди,
  ти запълваш ни сърцата, сякаш с изумруди.
  В миг прогонваш  мъката, тъгата,
  елексир божествен изливаш ни в душата.
  Макар че си така потайна и незрима,
  следа остави в нас  -  Незабравима.
  По нея ще те следвам всеки слънчев ден,
  самодивите ще питам, от обич заслепен.
  Ще те търся сред звездите - нали си светлина.
  Ще те търся сред жените - нали си любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...