Feb 19, 2007, 10:18 AM

Незабравима

  Poetry
1.2K 0 12
         
                  Незабравима

  С думи нежни, като летни пеперуди,
  ти запълваш ни сърцата, сякаш с изумруди.
  В миг прогонваш  мъката, тъгата,
  елексир божествен изливаш ни в душата.
  Макар че си така потайна и незрима,
  следа остави в нас  -  Незабравима.
  По нея ще те следвам всеки слънчев ден,
  самодивите ще питам, от обич заслепен.
  Ще те търся сред звездите - нали си светлина.
  Ще те търся сред жените - нали си любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...