13 nov 2011, 23:47

Незабравима 

  Poesía
715 0 0
(на Александра)
Ти минало си, изсвирена соната,
един забравен скайп, изхвърлен телефон,
но името ти свива ми душата
и плаче тя с болезнен стон.
Минават дните, месеци пълзят
и сменят се сезони, лято, зима.
Във мене само спомени текат,
сърцето търси теб - Незабравима.
Понякога забравям, че те няма,
говоря ти и без да си до мен,
и бродя сам, а мисля, че сме двама, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кимон Георгиев Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??