(на Александра)

Ти минало си, изсвирена соната,                                   

един забравен скайп, изхвърлен телефон,       

но името ти свива ми душата                                          

и плаче тя с болезнен стон.

Минават дните, месеци пълзят

и сменят се сезони, лято, зима.                          

Във мене само спомени текат,                               

сърцето търси теб - Незабравима.

Понякога забравям, че те няма,                

говоря ти и без да си до мен,                                            

и бродя сам, а мисля, че сме двама,         

усещам се и мразя този ден.

А колко пъти аз се припознавах                  

и спусках се след  другите жени,                    

объркан спирах, после продължавах              

и сам не вярвах колко ме боли.

Сънят ми, тоз предател черен,                    

често вечер с тебе ме  събира.    

Отново твой съм и отново верен,           

събудя ли се - всичко в миг умира.

Сърцето знае, твоето му пасва,                     

ти тънка струна си в душата ми ранима,       

която ще се къса и зараства,                                        

ти вечна болка ще си ми, Незабравима.