Nov 13, 2011, 11:47 PM

Незабравима

  Poetry
775 0 0

                                                        (на Александра)




Ти минало си, изсвирена соната,                                   

един забравен скайп, изхвърлен телефон,       

но името ти свива ми душата                                          

и плаче тя с болезнен стон.

 

Минават дните, месеци пълзят

и сменят се сезони, лято, зима.                          

Във мене само спомени текат,                               

сърцето търси теб - Незабравима.

 

Понякога забравям, че те няма,                

говоря ти и без да си до мен,                                            

и бродя сам, а мисля, че сме двама,         

усещам се и мразя този ден.

 

А колко пъти аз се припознавах                  

и спусках се след  другите жени,                    

объркан спирах, после продължавах              

и сам не вярвах колко ме боли.

 

Сънят ми, тоз предател черен,                    

често вечер с тебе ме  събира.    

Отново твой съм и отново верен,           

събудя ли се - всичко в миг умира.

 

Сърцето знае, твоето му пасва,                     

ти тънка струна си в душата ми ранима,       

която ще се къса и зараства,                                        

ти вечна болка ще си ми, Незабравима.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кимон Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...