13.11.2011 г., 23:47

Незабравима

776 0 0

                                                        (на Александра)




Ти минало си, изсвирена соната,                                   

един забравен скайп, изхвърлен телефон,       

но името ти свива ми душата                                          

и плаче тя с болезнен стон.

 

Минават дните, месеци пълзят

и сменят се сезони, лято, зима.                          

Във мене само спомени текат,                               

сърцето търси теб - Незабравима.

 

Понякога забравям, че те няма,                

говоря ти и без да си до мен,                                            

и бродя сам, а мисля, че сме двама,         

усещам се и мразя този ден.

 

А колко пъти аз се припознавах                  

и спусках се след  другите жени,                    

объркан спирах, после продължавах              

и сам не вярвах колко ме боли.

 

Сънят ми, тоз предател черен,                    

често вечер с тебе ме  събира.    

Отново твой съм и отново верен,           

събудя ли се - всичко в миг умира.

 

Сърцето знае, твоето му пасва,                     

ти тънка струна си в душата ми ранима,       

която ще се къса и зараства,                                        

ти вечна болка ще си ми, Незабравима.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кимон Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...