18 jun 2024, 17:35

Незасъхнала следа

  Poesía
359 0 2

Ръцете помнят всяка топлина,

докосвала свенливата им кожа
и всяка незасъхнала следа 
от кървавото острие на ножа.

 

В постелята на звездните мечти
сатенените пориви докосват 
и знаят, че съдбата се върти
към висини, които омагьосват.

 

Ръцете търсят сила на войник
и нежност на невинна хубавица.
Не ще прегърнат залеза безлик
и няма да посегнат на девица.

 

Ръцете помнят всяка свобода,
която ги издигала високо,
талазите на мътната река,
която ги е давила в дълбоко.

 

Ръцете вярват в честния юмрук,
от който се раздава правотата
и знаят, че не може никой друг
да промени завета на съдбата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...