18 jun 2024, 17:35

Незасъхнала следа

  Poesía
357 0 2

Ръцете помнят всяка топлина,

докосвала свенливата им кожа
и всяка незасъхнала следа 
от кървавото острие на ножа.

 

В постелята на звездните мечти
сатенените пориви докосват 
и знаят, че съдбата се върти
към висини, които омагьосват.

 

Ръцете търсят сила на войник
и нежност на невинна хубавица.
Не ще прегърнат залеза безлик
и няма да посегнат на девица.

 

Ръцете помнят всяка свобода,
която ги издигала високо,
талазите на мътната река,
която ги е давила в дълбоко.

 

Ръцете вярват в честния юмрук,
от който се раздава правотата
и знаят, че не може никой друг
да промени завета на съдбата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...