Jun 18, 2024, 5:35 PM

Незасъхнала следа

  Poetry
355 0 2

Ръцете помнят всяка топлина,

докосвала свенливата им кожа
и всяка незасъхнала следа 
от кървавото острие на ножа.

 

В постелята на звездните мечти
сатенените пориви докосват 
и знаят, че съдбата се върти
към висини, които омагьосват.

 

Ръцете търсят сила на войник
и нежност на невинна хубавица.
Не ще прегърнат залеза безлик
и няма да посегнат на девица.

 

Ръцете помнят всяка свобода,
която ги издигала високо,
талазите на мътната река,
която ги е давила в дълбоко.

 

Ръцете вярват в честния юмрук,
от който се раздава правотата
и знаят, че не може никой друг
да промени завета на съдбата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...