7 ago 2011, 23:13

Незавършен звездоброй

  Poesía
870 0 1

Аз крила разтварям. Без да питам

облачно дали ще е небето.

Както дойде. И така политам,

сякаш че безгрижно е сърцето.

 

Ликът на времето по мен дълбае.

Формира острота на болката.

А тихо тя в отритнатост

сияе.

(С отличен си играе ролята...)

Вода, от капка тишина,

изпадна,

за да възвести гъмжащия порой.

Без бури,

свободата е банална

и е като незавършен звездоброй...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвет Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мисля, че пълният член на "острота" ми идва леко тежко и нанагорно, защото си сменила ритъма, но като изключим това - доста силно начало и епичен финал. Хареса ми, ако това има значение. А философският анализ няма да го правя тук :Д

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...