tsveti4ka (Цвет)
198 271
Aug 7, 2011, 11:13 PM

Незавършен звездоброй 

  Poetry
771 0 1
Аз крила разтварям. Без да питам
облачно дали ще е небето.
Както дойде. И така политам,
сякаш че безгрижно е сърцето.
Ликът на времето по мен дълбае.
Формира острота на болката.
А тихо тя в отритнатост
сияе.
(С отличен си играе ролята...)
Вода, от капка тишина,
изпадна,
за да възвести гъмжащия порой. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвет All rights reserved.

Random works
: ??:??