tsveti4ka (Цвет)
198 273
Aug 7, 2011, 11:13 PM

Незавършен звездоброй 

  Poetry
643 0 1

Аз крила разтварям. Без да питам

облачно дали ще е небето.

Както дойде. И така политам,

сякаш че безгрижно е сърцето.

 

Ликът на времето по мен дълбае.

Формира острота на болката.

А тихо тя в отритнатост

сияе.

(С отличен си играе ролята...)

Вода, от капка тишина,

изпадна,

за да възвести гъмжащия порой.

Без бури,

свободата е банална

и е като незавършен звездоброй...

© Цвет All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мисля, че пълният член на "острота" ми идва леко тежко и нанагорно, защото си сменила ритъма, но като изключим това - доста силно начало и епичен финал. Хареса ми, ако това има значение. А философският анализ няма да го правя тук :Д
Random works
: ??:??