Незавършен звездоброй

7.08.2011 г., 23:13 ч.

Поезия

759 0 1

Аз крила разтварям. Без да питам
облачно дали ще е небето.
Както дойде. И така политам,
сякаш че безгрижно е сърцето.
Ликът на времето по мен дълбае.
Формира острота на болката.
А тихо тя в отритнатост
сияе.
(С отличен си играе ролята...)
Вода, от капка тишина,
изпадна,
за да възвести гъмжащия порой. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Незавършен звездоброй

Искате да прочетете повече?

Предложения