Незавършен звездоброй
Аз крила разтварям. Без да питам
облачно дали ще е небето.
Както дойде. И така политам,
сякаш че безгрижно е сърцето.
Ликът на времето по мен дълбае.
Формира острота на болката.
А тихо тя в отритнатост
сияе.
(С отличен си играе ролята...)
Вода, от капка тишина,
изпадна,
за да възвести гъмжащия порой.
Без бури,
свободата е банална
и е като незавършен звездоброй...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвет Все права защищены
