Незлатно

22 mar 2017, 4:34

Poesía » Filosófica

716 3 7

Отровна плесен над града
мъглата февруарска рее.
Не идва никоя беда
сама – и влачи друга с нея.
Със зъби скърца утринта.
Но тихо е. Безкрайно тихо.
В една нелепа самота
ръцете ми се приютиха.
Докато другият мълчи,
ти чакаш нещо да се случи.
И – свел към бездната очи,
скимтиш като ранено куче. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Незлатно

Искате да прочетете повече?

Propuestas