yotovava (Валентина Йотова)
2631 22218
22.03.2017 г., 4:34 ч.

Незлатно 

  Поезия » Философска
645 3 7

Отровна плесен над града

мъглата февруарска рее.

Не идва никоя беда

сама – и влачи друга с нея.

 

Със зъби скърца утринта.

Но тихо е. Безкрайно тихо.

В една нелепа самота

ръцете ми се приютиха.

 

Докато другият мълчи,

ти чакаш нещо да се случи.

И – свел към бездната очи,

скимтиш като ранено куче.

 

Така минават векове,

щом тишините са затвори.

И стават смъртни врагове

до смърт обичалите хора.

 

Кажи ми нещо? Изкрещи!

Не хлътвай в сенчестата зима.

Гневът – дори да изплющи,

поне да зная, че те има.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??