finaltouch (Георги Ванчев) finaltouch (Георги Ванчев)
8 291
17 nov 2009, 9:44

Незнайно защо...

  Poesía
848 0 4

                                       НЕЗНАЙНО ЗАЩО...

 

Аз не зная  защо

и не зная къде те изгубих...
Ти така неусетно си тръгна, както дойде...
Тъй внезапно дойде...

Тъй внезапно във тебе се влюбих...
А си тръгна...

и  не каза дори накъде...

Днес те виждам 

как бавно и плавно пристъпваш
не към мен,

а далече, далече от мен...
и превръщаш се

в спомен,

от който потръпвам -
тъжен спомен,

останал от теб,

вкаменен... 

И загледан пак

там  във безкрая,

далече,

виждам как

избледнелият спомен се губи

и заглъхват любовните думи изречени...

Ала аз

продължавам

във теб

да съм влюбен...

 

17.11.2009

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0