Незнайно защо...

17 nov 2009, 9:44

Poesía

689 0 4

НЕЗНАЙНО ЗАЩО...

Аз не зная защо

и не зная къде те изгубих...
Ти така неусетно си тръгна, както дойде...
Тъй внезапно дойде...

Тъй внезапно във тебе се влюбих...
А си тръгна...

и не каза дори накъде...

Днес те виждам

как бавно и плавно пристъпваш
не към мен,

а далече, далече от мен...
и превръщаш се

в спомен,

от който потръпвам -
тъжен спомен,

останал от теб,

вкаменен...

И загледан пак

там във безкрая,

далече,

виждам как

избледнелият спомен се губи

и заглъхват любовните думи изречени...

Ала аз

продължавам

във теб

да съм влюбен...

17.11.2009

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.