Незнайно защо...
НЕЗНАЙНО ЗАЩО...
Аз не зная защо
и не зная къде те изгубих...
Ти така неусетно си тръгна, както дойде...
Тъй внезапно дойде...
Тъй внезапно във тебе се влюбих...
А си тръгна...
и не каза дори накъде...
Днес те виждам
как бавно и плавно пристъпваш
не към мен,
а далече, далече от мен...
и превръщаш се
в спомен,
от който потръпвам -
тъжен спомен,
останал от теб,
вкаменен...
И загледан пак
там във безкрая,
далече,
виждам как
избледнелият спомен се губи
и заглъхват любовните думи изречени...
Ала аз
продължавам
във теб
да съм влюбен...
17.11.2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
