19 may 2007, 21:25

Незнанието

  Poesía
718 0 1
     Незнанието
 
 Три пъти във вечността
 срещнало незнанието  своята звезда,
 тя го нежно изгорила,
 дала му кураж и сила.
 
 И така незнанието познало радостта
 и станало знание с мечта,
 незнание било тогава, но сега
 си има то звезда.
 
 Но после болката дошла
 и разбрало то,
 от знанието боли,
 трудно е да знаеш
 дугите мечти.
 
 И то пак станало незнание,
 но можело пак да долавя
 нежното ухание
 на своите мечти.

 14.05.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....