19 may 2007, 21:25

Незнанието

  Poesía
712 0 1
     Незнанието
 
 Три пъти във вечността
 срещнало незнанието  своята звезда,
 тя го нежно изгорила,
 дала му кураж и сила.
 
 И така незнанието познало радостта
 и станало знание с мечта,
 незнание било тогава, но сега
 си има то звезда.
 
 Но после болката дошла
 и разбрало то,
 от знанието боли,
 трудно е да знаеш
 дугите мечти.
 
 И то пак станало незнание,
 но можело пак да долавя
 нежното ухание
 на своите мечти.

 14.05.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...