May 19, 2007, 9:25 PM

Незнанието

  Poetry
717 0 1
     Незнанието
 
 Три пъти във вечността
 срещнало незнанието  своята звезда,
 тя го нежно изгорила,
 дала му кураж и сила.
 
 И така незнанието познало радостта
 и станало знание с мечта,
 незнание било тогава, но сега
 си има то звезда.
 
 Но после болката дошла
 и разбрало то,
 от знанието боли,
 трудно е да знаеш
 дугите мечти.
 
 И то пак станало незнание,
 но можело пак да долавя
 нежното ухание
 на своите мечти.

 14.05.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...