May 19, 2007, 9:25 PM

Незнанието

  Poetry
714 0 1
     Незнанието
 
 Три пъти във вечността
 срещнало незнанието  своята звезда,
 тя го нежно изгорила,
 дала му кураж и сила.
 
 И така незнанието познало радостта
 и станало знание с мечта,
 незнание било тогава, но сега
 си има то звезда.
 
 Но после болката дошла
 и разбрало то,
 от знанието боли,
 трудно е да знаеш
 дугите мечти.
 
 И то пак станало незнание,
 но можело пак да долавя
 нежното ухание
 на своите мечти.

 14.05.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...