19.05.2007 г., 21:25

Незнанието

715 0 1
     Незнанието
 
 Три пъти във вечността
 срещнало незнанието  своята звезда,
 тя го нежно изгорила,
 дала му кураж и сила.
 
 И така незнанието познало радостта
 и станало знание с мечта,
 незнание било тогава, но сега
 си има то звезда.
 
 Но после болката дошла
 и разбрало то,
 от знанието боли,
 трудно е да знаеш
 дугите мечти.
 
 И то пак станало незнание,
 но можело пак да долавя
 нежното ухание
 на своите мечти.

 14.05.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...