25 may 2007, 12:55

НИ ПОЛЪХ НАД ПРИПЛАМВАЩИТЕ МАКОВЕ

  Poesía
908 0 8
 

***


Ни полъх над припламващите макове:

по зноя лази златно насекомо   

и щъркелите в белите си фракове

разрязват тишината  с метрономи...


Гнездото им искри от електричество,

подпрял е  стълбът  сламеното слънце,

разплискало жълтъка си по  жиците, 

а те блестят  в припадъчна просъница.


Оса пронизва парещият въздух.                   

В небето черни биволи  надвисват.

Бич  лъсва над   разцъфналите бъзове.

И грохот.

Прах и  вятър.

   И се плисва...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Забраван Забраванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...