25 may 2007, 12:55

НИ ПОЛЪХ НАД ПРИПЛАМВАЩИТЕ МАКОВЕ

  Poesía
903 0 8
 

***


Ни полъх над припламващите макове:

по зноя лази златно насекомо   

и щъркелите в белите си фракове

разрязват тишината  с метрономи...


Гнездото им искри от електричество,

подпрял е  стълбът  сламеното слънце,

разплискало жълтъка си по  жиците, 

а те блестят  в припадъчна просъница.


Оса пронизва парещият въздух.                   

В небето черни биволи  надвисват.

Бич  лъсва над   разцъфналите бъзове.

И грохот.

Прах и  вятър.

   И се плисва...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Забраван Забраванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...