25 may 2007, 12:55

НИ ПОЛЪХ НАД ПРИПЛАМВАЩИТЕ МАКОВЕ

  Poesía
910 0 8
 

***


Ни полъх над припламващите макове:

по зноя лази златно насекомо   

и щъркелите в белите си фракове

разрязват тишината  с метрономи...


Гнездото им искри от електричество,

подпрял е  стълбът  сламеното слънце,

разплискало жълтъка си по  жиците, 

а те блестят  в припадъчна просъница.


Оса пронизва парещият въздух.                   

В небето черни биволи  надвисват.

Бич  лъсва над   разцъфналите бъзове.

И грохот.

Прах и  вятър.

   И се плисва...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Забраван Забраванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....