May 25, 2007, 12:55 PM

НИ ПОЛЪХ НАД ПРИПЛАМВАЩИТЕ МАКОВЕ

  Poetry
907 0 8
 

***


Ни полъх над припламващите макове:

по зноя лази златно насекомо   

и щъркелите в белите си фракове

разрязват тишината  с метрономи...


Гнездото им искри от електричество,

подпрял е  стълбът  сламеното слънце,

разплискало жълтъка си по  жиците, 

а те блестят  в припадъчна просъница.


Оса пронизва парещият въздух.                   

В небето черни биволи  надвисват.

Бич  лъсва над   разцъфналите бъзове.

И грохот.

Прах и  вятър.

   И се плисва...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Забраван Забраванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...