НИ ПОЛЪХ НАД ПРИПЛАМВАЩИТЕ МАКОВЕ
***
Ни полъх над припламващите макове:
по зноя лази златно насекомо
и щъркелите в белите си фракове
разрязват тишината с метрономи...
Гнездото им искри от електричество,
подпрял е стълбът сламеното слънце,
разплискало жълтъка си по жиците,
а те блестят в припадъчна просъница.
Оса пронизва парещият въздух.
В небето черни биволи надвисват.
Бич лъсва над разцъфналите бъзове.
И грохот.
Прах и вятър.
И се плисва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Забраван Забраванов Всички права запазени
