Ни учаквах да тъ фана скору,
ощи с първата заплата,
виднага да ми покажиш голу,
малийй, пушка си в кревата.
Ни учаквах посли да разсъмна,
мижду гащи, ощи сутиени,
и в лиглото като съ обърна,
да тъ скивам там, ду мени.
Да съ юрна и закуска да ти прая,
топли, вкусни палачинки,
млеко да ти тура в чая,
ощи мед и бурувинки.
Ни учаквах бържи да ми падниш -
Изтреска мъ директну у сърцету.
Дъ имъм чувство, чи съм тъ уткраднъл,
ут рая, горе на нибету.
© Деян Димитров Todos los derechos reservados