Ни учаквах да тъ фана скору,
ощи с първата заплата,
виднага да ми покажиш голу,
малийй, пушка си в кревата.
Ни учаквах посли да разсъмна,
мижду гащи, ощи сутиени,
и в лиглото като съ обърна,
да тъ скивам там, ду мени.
Да съ юрна и закуска да ти прая,
топли, вкусни палачинки,
млеко да ти тура в чая,
ощи мед и бурувинки.
Ни учаквах бържи да ми падниш -
Изтреска мъ директну у сърцету.
Дъ имъм чувство, чи съм тъ уткраднъл,
ут рая, горе на нибету.
© Деян Димитров All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
