Ни учаквах да тъ фана скору,
ощи с първата заплата,
виднага да ми покажиш голу,
малийй, пушка си в кревата.
Ни учаквах посли да разсъмна,
мижду гащи, ощи сутиени,
и в лиглото като съ обърна,
да тъ скивам там, ду мени.
Да съ юрна и закуска да ти прая,
топли, вкусни палачинки,
млеко да ти тура в чая,
ощи мед и бурувинки.
Ни учаквах бържи да ми падниш -
Изтреска мъ директну у сърцету.
Дъ имъм чувство, чи съм тъ уткраднъл,
ут рая, горе на нибету.
© Деян Димитров All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
