18.02.2008 г., 14:24

Ни учаквах

2K 0 19
 

 

Ни учаквах да тъ фана скору,

ощи с първата заплата,

виднага да ми покажиш голу,

малийй, пушка си в кревата.

 

Ни учаквах посли да разсъмна,

мижду гащи, ощи сутиени,

и в лиглото като съ обърна,

да тъ скивам там, ду мени.

 

 

Да съ юрна и закуска да ти прая,

топли, вкусни палачинки,

млеко да ти тура в чая,

ощи мед и бурувинки.

 

Ни учаквах бържи да ми падниш -

Изтреска мъ директну у сърцету.

Дъ имъм чувство, чи съм тъ уткраднъл,

ут рая, горе на нибету.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деян Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Их мър мале, де й тъз хубъвица?...Чи как съ ми съ прияли пълъчинки...
  • еее..ама много е яко..бравос! добре се посмях, благодаря за което
  • Благударску, накефих съ целия.
  • Усмивчицааааа....!
    И мерси!
  • Въх, чи си ги надробил...
    Гиди де гу беши скрил
    тоз путенциал чутовен,
    иротичен, йощ либовен?

    Ма скепца, ма изнинада,
    твойта чуфствена плияда.
    Къ сига да съ усвеста?
    Къ да съм добра нивеста?

    Бре, младежо, бре, Деяне!
    Твойта муза кът та хване
    нема пущане, бе братко...
    ПИши, джанъм. Пишеш сладко...!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....