18 февр. 2008 г., 14:24

Ни учаквах

2K 0 19
 

 

Ни учаквах да тъ фана скору,

ощи с първата заплата,

виднага да ми покажиш голу,

малийй, пушка си в кревата.

 

Ни учаквах посли да разсъмна,

мижду гащи, ощи сутиени,

и в лиглото като съ обърна,

да тъ скивам там, ду мени.

 

 

Да съ юрна и закуска да ти прая,

топли, вкусни палачинки,

млеко да ти тура в чая,

ощи мед и бурувинки.

 

Ни учаквах бържи да ми падниш -

Изтреска мъ директну у сърцету.

Дъ имъм чувство, чи съм тъ уткраднъл,

ут рая, горе на нибету.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Их мър мале, де й тъз хубъвица?...Чи как съ ми съ прияли пълъчинки...
  • еее..ама много е яко..бравос! добре се посмях, благодаря за което
  • Благударску, накефих съ целия.
  • Усмивчицааааа....!
    И мерси!
  • Въх, чи си ги надробил...
    Гиди де гу беши скрил
    тоз путенциал чутовен,
    иротичен, йощ либовен?

    Ма скепца, ма изнинада,
    твойта чуфствена плияда.
    Къ сига да съ усвеста?
    Къ да съм добра нивеста?

    Бре, младежо, бре, Деяне!
    Твойта муза кът та хване
    нема пущане, бе братко...
    ПИши, джанъм. Пишеш сладко...!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...