25 ene 2016, 17:31  

Нибиру (на Й)

  Poesía
984 2 14

 

Ти и аз

срещу червения дракон на Времето.

Звезда Нибиру

нахлува с най-мистичния прилив във вените...

Катаклизъм!
Колко малки сме -

две снежинки сред хаоса.

Топим се, падайки в тъмната бездна.

С танц храним на вечността

айсберга звезден...

Притисни се към мен -

да ти отдам

топлинката своя последна.

Ще я усетиш, когато останеш

съвършено сама

в зъбите на безкрая...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Две снежинки в безкрая на Времето!
  • Благодаря ти за вниманието, Катя! Трогнат съм. Желая ти вдъхновение за нови творчески изяви!
  • Младене, поздравления за хубавия стих
    и интересната тема!
  • Благодаря ви за вниманието, Марина, Доче, Княгиня Нощ и Ева! Трогнат съм.
    Желая ви само здраве и успехи!
  • И нека са двама, тогава не е толкова студено. Но и това е илюзия, както и всичко и всички...Ще се отдадеш ли на илюзията, или ще я преоткриеш в реалност?

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...