25.01.2016 г., 17:31  

Нибиру (на Й)

983 2 14

 

Ти и аз

срещу червения дракон на Времето.

Звезда Нибиру

нахлува с най-мистичния прилив във вените...

Катаклизъм!
Колко малки сме -

две снежинки сред хаоса.

Топим се, падайки в тъмната бездна.

С танц храним на вечността

айсберга звезден...

Притисни се към мен -

да ти отдам

топлинката своя последна.

Ще я усетиш, когато останеш

съвършено сама

в зъбите на безкрая...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Две снежинки в безкрая на Времето!
  • Благодаря ти за вниманието, Катя! Трогнат съм. Желая ти вдъхновение за нови творчески изяви!
  • Младене, поздравления за хубавия стих
    и интересната тема!
  • Благодаря ви за вниманието, Марина, Доче, Княгиня Нощ и Ева! Трогнат съм.
    Желая ви само здраве и успехи!
  • И нека са двама, тогава не е толкова студено. Но и това е илюзия, както и всичко и всички...Ще се отдадеш ли на илюзията, или ще я преоткриеш в реалност?

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...