25 янв. 2016 г., 17:31  

Нибиру (на Й)

987 2 14

 

Ти и аз

срещу червения дракон на Времето.

Звезда Нибиру

нахлува с най-мистичния прилив във вените...

Катаклизъм!
Колко малки сме -

две снежинки сред хаоса.

Топим се, падайки в тъмната бездна.

С танц храним на вечността

айсберга звезден...

Притисни се към мен -

да ти отдам

топлинката своя последна.

Ще я усетиш, когато останеш

съвършено сама

в зъбите на безкрая...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Две снежинки в безкрая на Времето!
  • Благодаря ти за вниманието, Катя! Трогнат съм. Желая ти вдъхновение за нови творчески изяви!
  • Младене, поздравления за хубавия стих
    и интересната тема!
  • Благодаря ви за вниманието, Марина, Доче, Княгиня Нощ и Ева! Трогнат съм.
    Желая ви само здраве и успехи!
  • И нека са двама, тогава не е толкова студено. Но и това е илюзия, както и всичко и всички...Ще се отдадеш ли на илюзията, или ще я преоткриеш в реалност?

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...