Ние

26 oct 2016, 16:43

Poesía

380 0 2

Звезден водопад –

мигащ, искрящ. Смях.

На раздумка с тях

Луната тихо присяда.

Аз и ти – под тях

с нашата любов изстрадана –

в капан.

Пленници от години. Бити,

с камшика на времето,

горени от главните на чувствата,

побелели от снега на годините,

непобедени.

Говорят си

луната и звездите,

за нас.

Чертаят в този час

съдбата ни – разчупена пита.

Парче по парче,

раздават в небето,

късчета от сърцето ни –

общото, кървящото, безсмъртното!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.