Ние
Звезден водопад –
мигащ, искрящ. Смях.
На раздумка с тях
Луната тихо присяда.
Аз и ти – под тях
с нашата любов изстрадана –
в капан.
Пленници от години. Бити,
с камшика на времето,
горени от главните на чувствата,
побелели от снега на годините,
непобедени.
Говорят си
луната и звездите,
за нас.
Чертаят в този час
съдбата ни – разчупена пита.
Парче по парче,
раздават в небето,
късчета от сърцето ни –
общото, кървящото, безсмъртното!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
