Звезден водопад –
мигащ, искрящ. Смях.
На раздумка с тях
Луната тихо присяда.
Аз и ти – под тях
с нашата любов изстрадана –
в капан.
Пленници от години. Бити,
с камшика на времето,
горени от главните на чувствата,
побелели от снега на годините,
непобедени.
Говорят си
луната и звездите,
за нас.
Чертаят в този час
съдбата ни – разчупена пита.
Парче по парче,
раздават в небето,
късчета от сърцето ни –
общото, кървящото, безсмъртното!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
