Звезден водопад –
мигащ, искрящ. Смях.
На раздумка с тях
Луната тихо присяда.
Аз и ти – под тях
с нашата любов изстрадана –
в капан.
Пленници от години. Бити,
с камшика на времето,
горени от главните на чувствата,
побелели от снега на годините,
непобедени.
Говорят си
луната и звездите,
за нас.
Чертаят в този час
съдбата ни – разчупена пита.
Парче по парче,
раздават в небето,
късчета от сърцето ни –
общото, кървящото, безсмъртното!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
