thedac (Димитър Драганов)
864 1125
23 ago 2017, 9:42

Ние 

  Poesía
227 0 5

Наоколо всичко е мрачно
и пак съм самичък в нощта.
От всички – отритнат, забравен,
живея в платена душа.

Присвит във студения ъгъл,
положил глава във скута,
от мисли различни разкъсван,
отново преглъщам сълза.

А малкият верен приятел,
бездушен, до мене лежи.
Обвити във сенки на мрака,
се давим в море от сълзи.

Наоколо призраци скитат
и търсят самотни души.
Поглеждат към нас и се спират.
Дали ще ни вземат? Дали?

Брегът се усмихва далечен,
под нежните, нощни звезди.
Потънах с приятеля вечен.
Отдъхнах! И спря да боли!

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??