Ние
Наоколо всичко е мрачно
и пак съм самичък в нощта.
От всички – отритнат, забравен,
живея в платена душа.
Присвит във студения ъгъл,
положил глава във скута,
от мисли различни разкъсван,
отново преглъщам сълза.
А малкият верен приятел,
бездушен, до мене лежи.
Обвити във сенки на мрака,
се давим в море от сълзи.
Наоколо призраци скитат
и търсят самотни души.
Поглеждат към нас и се спират.
Дали ще ни вземат? Дали?
Брегът се усмихва далечен,
под нежните, нощни звезди.
Потънах с приятеля вечен.
Отдъхнах! И спря да боли!
© Димитър Драганов All rights reserved.
Радвам се, че харесваш моята поезия. 
