thedac (Димитър Драганов)
860 1124
23.08.2017 г., 9:42 ч.

Ние 

  Поезия
224 0 5

Наоколо всичко е мрачно
и пак съм самичък в нощта.
От всички – отритнат, забравен,
живея в платена душа.

Присвит във студения ъгъл,
положил глава във скута,
от мисли различни разкъсван,
отново преглъщам сълза.

А малкият верен приятел,
бездушен, до мене лежи.
Обвити във сенки на мрака,
се давим в море от сълзи.

Наоколо призраци скитат
и търсят самотни души.
Поглеждат към нас и се спират.
Дали ще ни вземат? Дали?

Брегът се усмихва далечен,
под нежните, нощни звезди.
Потънах с приятеля вечен.
Отдъхнах! И спря да боли!

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??