6 oct 2011, 14:33

Ние се намерихме

729 0 8

 

О, аз не вярвах, че в света те има

и ти за мен не знаеше,

нали?

Аз четвърт век те търсих -

в лято, в зима,

днес нищо няма да ни раздели.

 

Ти все така ще ми се възхищаваш,

а аз край теб ще светя

от любов.

Неволните ми грешки

ще прощаваш

и всеки ден за нас ще бъде нов.

 

В дома си късен огън ще запалим,

да сгрей

премръзналите ни души.

И няма вече за какво

да жалим.

И късна есен ще ни утеши.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...