6 oct 2011, 14:33

Ние се намерихме

730 0 8

 

О, аз не вярвах, че в света те има

и ти за мен не знаеше,

нали?

Аз четвърт век те търсих -

в лято, в зима,

днес нищо няма да ни раздели.

 

Ти все така ще ми се възхищаваш,

а аз край теб ще светя

от любов.

Неволните ми грешки

ще прощаваш

и всеки ден за нас ще бъде нов.

 

В дома си късен огън ще запалим,

да сгрей

премръзналите ни души.

И няма вече за какво

да жалим.

И късна есен ще ни утеши.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...