6.10.2011 г., 14:33

Ние се намерихме

725 0 8

 

О, аз не вярвах, че в света те има

и ти за мен не знаеше,

нали?

Аз четвърт век те търсих -

в лято, в зима,

днес нищо няма да ни раздели.

 

Ти все така ще ми се възхищаваш,

а аз край теб ще светя

от любов.

Неволните ми грешки

ще прощаваш

и всеки ден за нас ще бъде нов.

 

В дома си късен огън ще запалим,

да сгрей

премръзналите ни души.

И няма вече за какво

да жалим.

И късна есен ще ни утеши.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...