6 окт. 2011 г., 14:33

Ние се намерихме

727 0 8

 

О, аз не вярвах, че в света те има

и ти за мен не знаеше,

нали?

Аз четвърт век те търсих -

в лято, в зима,

днес нищо няма да ни раздели.

 

Ти все така ще ми се възхищаваш,

а аз край теб ще светя

от любов.

Неволните ми грешки

ще прощаваш

и всеки ден за нас ще бъде нов.

 

В дома си късен огън ще запалим,

да сгрей

премръзналите ни души.

И няма вече за какво

да жалим.

И късна есен ще ни утеши.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Любенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...