О, аз не вярвах, че в света те има
и ти за мен не знаеше,
нали?
Аз четвърт век те търсих -
в лято, в зима,
днес нищо няма да ни раздели.
Ти все така ще ми се възхищаваш,
а аз край теб ще светя
от любов.
Неволните ми грешки
ще прощаваш
и всеки ден за нас ще бъде нов.
В дома си късен огън ще запалим,
да сгрей
премръзналите ни души.
И няма вече за какво
да жалим.
И късна есен ще ни утеши.
© Славка Любенова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
