2 mar 2011, 22:37

"Ние, врабчетата"

  Poesía » Otra
1.3K 0 5

 "Ние, врабчетата"

                по Йордан Радичков                                               



                                                   Моля за извинение, че използвах това известно

                                                   заглавие, но то ми даде импулс

 

 

Пише ми се за врабчето,

дето си хвърка самичко,

защото пак препрочетох

"Ние, врабчетата" на Радичков.

 

Дребните хора сме тъй сиротни

като тия сивички твари.

Кълвем си трошици кротки, самотни.

Други  "кълват" от България.

 

Уж сме дружина хвърката -

независимо, волно племе,

но далече ни е свободата.

Все се намира кой да я вземе.

 

По площадите бурно чирикаме,

бием се във гърдите:

"В миша дупка ще ги натикаме..."

А котките са тлъсти и сити.

 

Философстваме дълго, превзето,

недоволни от политиците и от  всичко...

Горчиво и тихичко от Небето

смее ни се Йордан Радичков.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...