2 мар. 2011 г., 22:37

"Ние, врабчетата"

1.3K 0 5

 "Ние, врабчетата"

                по Йордан Радичков                                               



                                                   Моля за извинение, че използвах това известно

                                                   заглавие, но то ми даде импулс

 

 

Пише ми се за врабчето,

дето си хвърка самичко,

защото пак препрочетох

"Ние, врабчетата" на Радичков.

 

Дребните хора сме тъй сиротни

като тия сивички твари.

Кълвем си трошици кротки, самотни.

Други  "кълват" от България.

 

Уж сме дружина хвърката -

независимо, волно племе,

но далече ни е свободата.

Все се намира кой да я вземе.

 

По площадите бурно чирикаме,

бием се във гърдите:

"В миша дупка ще ги натикаме..."

А котките са тлъсти и сити.

 

Философстваме дълго, превзето,

недоволни от политиците и от  всичко...

Горчиво и тихичко от Небето

смее ни се Йордан Радичков.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...