2.03.2011 г., 22:37

"Ние, врабчетата"

1.3K 0 5

 "Ние, врабчетата"

                по Йордан Радичков                                               



                                                   Моля за извинение, че използвах това известно

                                                   заглавие, но то ми даде импулс

 

 

Пише ми се за врабчето,

дето си хвърка самичко,

защото пак препрочетох

"Ние, врабчетата" на Радичков.

 

Дребните хора сме тъй сиротни

като тия сивички твари.

Кълвем си трошици кротки, самотни.

Други  "кълват" от България.

 

Уж сме дружина хвърката -

независимо, волно племе,

но далече ни е свободата.

Все се намира кой да я вземе.

 

По площадите бурно чирикаме,

бием се във гърдите:

"В миша дупка ще ги натикаме..."

А котките са тлъсти и сити.

 

Философстваме дълго, превзето,

недоволни от политиците и от  всичко...

Горчиво и тихичко от Небето

смее ни се Йордан Радичков.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...