Mar 2, 2011, 10:37 PM

"Ние, врабчетата"

  Poetry » Other
1.3K 0 5

 "Ние, врабчетата"

                по Йордан Радичков                                               



                                                   Моля за извинение, че използвах това известно

                                                   заглавие, но то ми даде импулс

 

 

Пише ми се за врабчето,

дето си хвърка самичко,

защото пак препрочетох

"Ние, врабчетата" на Радичков.

 

Дребните хора сме тъй сиротни

като тия сивички твари.

Кълвем си трошици кротки, самотни.

Други  "кълват" от България.

 

Уж сме дружина хвърката -

независимо, волно племе,

но далече ни е свободата.

Все се намира кой да я вземе.

 

По площадите бурно чирикаме,

бием се във гърдите:

"В миша дупка ще ги натикаме..."

А котките са тлъсти и сити.

 

Философстваме дълго, превзето,

недоволни от политиците и от  всичко...

Горчиво и тихичко от Небето

смее ни се Йордан Радичков.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....