Mar 2, 2011, 10:37 PM

"Ние, врабчетата"

  Poetry » Other
1.3K 0 5

 "Ние, врабчетата"

                по Йордан Радичков                                               



                                                   Моля за извинение, че използвах това известно

                                                   заглавие, но то ми даде импулс

 

 

Пише ми се за врабчето,

дето си хвърка самичко,

защото пак препрочетох

"Ние, врабчетата" на Радичков.

 

Дребните хора сме тъй сиротни

като тия сивички твари.

Кълвем си трошици кротки, самотни.

Други  "кълват" от България.

 

Уж сме дружина хвърката -

независимо, волно племе,

но далече ни е свободата.

Все се намира кой да я вземе.

 

По площадите бурно чирикаме,

бием се във гърдите:

"В миша дупка ще ги натикаме..."

А котките са тлъсти и сити.

 

Философстваме дълго, превзето,

недоволни от политиците и от  всичко...

Горчиво и тихичко от Небето

смее ни се Йордан Радичков.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...