линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
835 12223
18 oct 2018, 10:35

Никога 

  Poesía » Filosófica, Otra
497 5 9

Преди да върже и налее плод,

дървото знае – ще разлисти

усещането си за нов живот -

инстинктът никога не мисли.

 

Той само прави всичко онова,

което оцеляването гарантира.

Създава общност думата гора.

От там набавя мисълта дърва.

 

Останалото, някак прозаично,

успява в пламъка да е лирично

и топли зимата във всяка стая.

На сила пали ли се, аз не зная.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??