линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
835 12223
18.10.2018 г., 10:35 ч.

Никога 

  Поезия » Философска, Друга
494 5 9

Преди да върже и налее плод,

дървото знае – ще разлисти

усещането си за нов живот -

инстинктът никога не мисли.

 

Той само прави всичко онова,

което оцеляването гарантира.

Създава общност думата гора.

От там набавя мисълта дърва.

 

Останалото, някак прозаично,

успява в пламъка да е лирично

и топли зимата във всяка стая.

На сила пали ли се, аз не зная.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??