Преди да върже и налее плод,
дървото знае – ще разлисти
усещането си за нов живот -
инстинктът никога не мисли.
Той само прави всичко онова,
което оцеляването гарантира.
Създава общност думата гора.
От там набавя мисълта дърва.
Останалото, някак прозаично,
успява в пламъка да е лирично
и топли зимата във всяка стая.
На сила пали ли се, аз не зная.