18 окт. 2018 г., 10:35

Никога 

  Поэзия » Философская, Другая
490 5 9

Преди да върже и налее плод,

дървото знае – ще разлисти

усещането си за нов живот -

инстинктът никога не мисли.

 

Той само прави всичко онова,

което оцеляването гарантира.

Създава общност думата гора.

От там набавя мисълта дърва.

 

Останалото, някак прозаично,

успява в пламъка да е лирично

и топли зимата във всяка стая.

На сила пали ли се, аз не зная.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??