Никога не казах, че те обичам

12 ene 2011, 14:56

Poesía » De amor

433 0 1

В стая, пълна със живот,
аз стоя, седнал на земята.
Празен и безжизнен,
уморен от мойте лъжи и маски,
чакащ да ме потърсиш.
Минута след минута,
ден след ден,
мойте мечти се превръщат в наказание.
Мислейки си постоянно за теб,
забивах по-дълбоко пирона в сърцето си.
Кървящ и безсилен,
мъчещ се да извадя гвоздея ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Никога не казах, че те обичам

Искате да прочетете повече?

Propuestas