Никога не казах, че те обичам

12 янв. 2011 г., 14:56

Поэзия » Любовная

418 0 1

В стая, пълна със живот,
аз стоя, седнал на земята.
Празен и безжизнен,
уморен от мойте лъжи и маски,
чакащ да ме потърсиш.

Минута след минута,
ден след ден,
мойте мечти се превръщат в наказание.
Мислейки си постоянно за теб,
забивах по-дълбоко пирона в сърцето си.

Кървящ и безсилен,
мъчещ се да извадя гвоздея
от умрялата си плът,
тогава осъзнах, че беше твърде късно.
Сърцето ми вече не биеше в ритъма на любовта.

Никога не казах, че те обичам

Свързани произведения

Комментарии

Предложения